Изучаем болгарский язык с нуля!
Урок 41


Имперфект - прошедшее несовершенное время

Прошедшее несовершенное время (что делал(а)?) обозначает действие, не оконченное к моменту в прошлом, о котором идет речь.

Имперфект, образованный от глаголов несовершенного вида, обозначает действие в прошедшем, которое:

а) длилось и не прекращалось в определенный момент в прошедшем, например:

Като́ изля́зохме навъ́н, видя́хме че вале́ше. — когда мы вышли на улицу, увидели, что шел дождь.

б) регулярно повторялось в определенный период в прошедшем:

Ця́лата е́сен все́ки ден вале́ше. — всю осень каждый день шел дождь.

Имперфект от глаголов совершенного вида в болгарском языке употребляется фактически только в придаточных предложениях после предлогов тога́ва, по това́ вре́ме, в то́зи моме́нт, като́, щом (тогда, в то время, в этот момент, как - когда, как только) для описания ряда повторяющихся завершенных действий в прошедшем:

Като́ наме́реха сигнату́рата на кни́гата, те попъ́лваха за́емна беле́жка.
Когда они находили код книги, то заполняли библиотечный запрос.

Формы прошедшего несовершенного времени образуются от особой основы и следующих окончаний:

Единственное число Множественное число
Аз Ние -хме
Ти -ше Вие -хте
Той/тя/то -ше Те -ха

У глаголов 1-го и 2-го спряжения коренным гласным становится : чета́-четя́х; вървя́-вървя́х, если ударение падает на окончание.

И , если ударение падает на основу: у́ча-у́чех, пи́ша-пи́шех.

У глаголов 3-го спряжения основа совпадает с основой настоящего времени: бъ́рза-бъ́рзах (торопился), отгова́рям-отгова́рях (отвечал).

Единственное число

Множественное число

чета́читать

1. аз четя́х
2. ти чете́ше
3. той/тя чете́ше

1. ние четя́хме
2. вие четя́хте
3. те четя́ха

мълча́молчать

1. аз мълча́х
2. ти мълче́ше
3. той/тя мълче́ше

1. ние мълча́хме
2. вие мълча́хте
3. те мълча́ха

лежа́лежать

1. аз лежа́х
2. ти леже́ше
3. той/тя леже́ше

1. ние лежа́хме
2. вие лежа́хте
3. те лежа́ха

и́скамхотеть

1. аз и́сках
2. ти и́скаше
3. той/тя и́скаше

1. ние и́скахме
2. вие и́скахте
3. те и́скаха

мо́гамочь

1. аз мо́жех
2. ти мо́жеше
3. той/тя мо́жеше

1. ние мо́жехме
2. вие мо́жехте
3. те мо́жеха

яместь

1. аз ядя́х
2. ти яде́ше
3. той/тя яде́ше

1. ние ядя́хме
2. вие ядя́хте
3. те ядя́ха

Теперь давайте сравним уже знакомые нам виды прошедшего времени глголов:

Прошедшее совершенное время
Минало свършено време – что сделал?

Бо́би и Ди́до игра́ха шах. (... сыграли в шахматы)
Те изпи́ха студе́на вода́. (они выпили холодной воды)
Цве́тето увя́хна (цветок завял)
Рису́нката ста́на краси́ва. (рисунок стал красивым)

Прошедшее несовершенное время
Минало несвършено време – что делал?

Бо́би и Ди́до игра́еха шах. (несколько раз играли в шахматы)
Те пи́еха студе́на вода́. (время от времени пили воду)
Цве́тето увя́хваше. (цветок увядал)
Рису́нката ста́ваше краси́ва. (рисунок становился красивым)

Чаще всего прошедшеее несовершенное время используется, когда мы говорим о вчерашнем дне или о себе, или о тех, кого встречали в течение дня. Например:

Вче́ра бе́ше мно́го ху́баво вре́ме, ние се разхо́ждахме из па́рка и следя́хме за ле́бедите, кои́то плу́ваха в е́зерото и ядя́ха хляб, ко́йто хвъ́рляха хо́рата от брега́.
Вчера была чудесная погода, мы гуляли в парке и следили за лебедями, которые плавали по озеру и ели хлеб, который бросали люди с берега.

Упражнение 1. Прочтите текст и поставьте выделенные глаголы в исходную форму.

На́шата центра́лна библиоте́ка е до́ста голя́ма. Вче́ра хо́дих там да наме́ря една́ ва́жна за мен кни́га. Вля́зох в за́лата, там и́маше мно́го хо́ра. Те стоя́ха на опа́шката и ча́каха сво́я ред. Като́ ви́деха сво́я но́мер на екра́на, пода́ваха докуме́нтите си на гише́то и там взе́маха беле́жки за молби́. Като́ наме́реха сигнату́рата на кни́гите, попъ́лваха за́емна беле́жка, впи́сваха и́мето си, загла́вието и изда́нието на то́ма. По́сле пода́ваха беле́жката на библиотека́рката. Тя вли́заше в книгохрани́лището и проверя́ваше дали́ кни́гата е свобо́дна. перевод текста Но че́сто се връ́щаше и ка́зваше: «Кни́гата е зае́та».

Мно́го чита́тели седя́ха на ма́сите и четя́ха задълбоче́но вся́какви кни́ги, списа́ния и албу́ми. Кога́то свъ́рших това́, кое́то на мен ми тря́бваше, изля́зох от библиоте́ката и видя́х, че вале́ше един си́тен га́ден дъжде́ц. Реши́х да ти́чам, бъ́рзах да не ста́на мо́кра, защо́то ня́мах чадъ́р. О́баче не мо́жех да сти́гна до бло́ка си без да съм намо́крена. И все пак се ра́двах, че те́зи дни хо́дех перевод текста в библиоте́ката и там се у́чех. Ми́сля, че и́зпитът ще ми́не добре́.

Ключ

Текст-диалог «Среща»

— До́бър ве́чер, Калинче! Отда́вна не съм те ви́ждал. Как си?
— Аз съм добре́. Вче́ра и́мах рожде́н ден.
— Така́ ли? Не зна́ех, и́наче бих те поздрави́л.
— Да, аз вече те изгу́бих от по́гледа си. Къде́ се мо́ткаше, Жоро?
перевод текстаХо́дих до Москва, там и́мах еди́н серио́зен ра́зговор за евентуа́лната ра́бота след университе́та.
— Ааа, чести́то! А аз вче́ра го́твих, пе́кох, чи́стех, ми́ех, с една́ ду́ма се измори́х като́ ку́че. Сле́дващият път ня́ма да ка́ня го́сти вкъ́щи. По-добре́ да се събере́м в ня́какъв рестора́нт.
— Да, разби́ра се. А сега́ мо́га ли да те пока́ня на едно́ кафе́? Свобо́дна ли си?
перевод текста — Ами́ да! С удово́лствие ще пи́я с теб едно́ ху́баво кафе́! И ще слу́шам тво́ите при́казки.

(обратите внимание на выделенные глаголы, все они стоят или в прошедшем совершенном, или несовершенном, или в настоящем времени или в будущем. Поставьте к ним вопросы и тогда поймёте разницу в их использовании.)

Ко́тешки виц

Две прия́телки се сре́щат и една́ гово́ри на дру́гата:
Две подружки встречаются, и одна говорит другой:
— Вси́чки ко́тки и́мат блъхи́, а на мо́ята пък се появи́ха молци́!
— Обычно у кошек заводятся блохи, а на моей завелась моль!
— Е, това́ е ху́баво! Зна́чи ко́зинката е и́стинска, а не синте́тика!
— Радуйся, значит шерсть настоящая, не синтетика!