Изучаем болгарский язык с нуля!
Урок 39


Аорист – прошедшее время глаголов совершенного вида второго спряжения

Напомним, что такие глаголы используются чаще всего, когда человек говорит о прошедших событиях и отвечает на вопрос «Что сделал?» Конечно же, здесь тоже есть свои правила, но если вы поймёте, что происходит с одним из глаголов, то легко уже будет понять, как изменяется аналогичный по построению основы другой глагол.

Самое приятное в использовании этих глаголов, что они больше всего похожи на русские глаголы и поэтому аналогии очень уместны. Например:

у́ча – учих;
поздравя́ – поздрави́х
(приветствовать/поздравлять);
преброя́ – преброи́х (пересчитать, сосчитать)

Как видите, в основе этой формы остаётся «и», как и в настоящем времени, и это правило подходит к большей части глаголов 2-го спряжения:

У́ча, изпра́тя, изпу́ша, реша́, греша́ се, замълча́, преброя́, строя́, поздравя́ и т.п.

Обратите внимание на ударение – оно, как правило, остаётся в таком же виде, как это было в настоящем времени.

  Основу на имеют непереходные глаголы с ударением на окончании. Например: Основу на имеют немногие глаголы, например:
хо́дя (ходить) седя́ (сидеть) и летя́ (лететь) мълча́ (молчать); издъ́ржа (выдержать, пережить)
Аз хо́дих Аз седя́х, летя́х Аз мълча́х, издържа́х
Ти хо́ди Ти седя́, летя́ Ти мълча́, издържа́
Той/тя хо́ди Той/тя седя́, летя́ Той/тя мълча́, издържа́
Ни́е хо́дихме Ни́е седя́хме, летя́хме Ни́е мълча́хме, издържа́хме
Ви́е хо́дихте Ви́е седя́хте, летя́хте Ви́е мълча́хте, издържа́хте
Те хо́диха Те седя́ха, летя́ха Те мълча́ха, издържа́ха

Также спрягаются глаголы: поздравя́ – поздрави́х (приветствовать); строя́ – строи́х (строить); защитя́ – защити́х (защитить); вървя́ – вървих (идти).

Исключение: глагол спя (спать) спах, спа, спа, спа́хме, спа́хте, спа́ха.

Вървя́идти

Ед. число/мн. число
Положительная форма

Аз вървя́х (я шла)
Ти вървя́
Той/тя вървя́
Ние вървя́хме
Вие вървя́хте
Те вървя́ха

Ед. число/мн. число
Вопросительная форма

Аз вървя́х ли?
Ти вървя́ ли?
Той/тя вървя́ ли?
Ние вървя́хме ли?
Вие вървя́хте ли?
Те вървя́ха ли?

Ед. число/мн. число
Отрицательная форма

Аз не вървя́х
Ти не вървя́
Той не вървя́
Ние не вървя́хме
Вие не вървя́хте
Те не вървя́ха

Исключение:

Забеле́жа (заметить, обратить внимание)

Ре́ша коса́ (расчесывать волосы)

меняется Ж на З

меняется Ш на С

Аз забеля́зах (я заметила)
Аз ре́сах (я причесалась)
Ти забеля́за
Ти ре́са
Той/тя забеля́за
Той/тя ре́са
Ние забеля́захме
Ние ре́сахме
Вие забеля́захте
Вие ре́сахте
Те забеля́заха
Те ре́саха

Упражнения

Упражнение 1. Раскройте скобки и поставьте глаголы в прошедшее совершенное время.

1. Той вче́ра (забра́вя) сво́ята пъ́тническа ча́нта на лети́щето.
2. Ни́е (запа́зя) ху́бави спо́мени за та́зи екску́рзия.
3. Аз (изва́дя) портмоне́ и (платя́) на сервитьо́ра.
4. Деца́та (изпла́ша се) от неоча́квана светка́вица.
перевод текста 5. Ти (изпра́тя) ли коле́т на ма́йка си?
6. Той преди́ да влезе в кабинета, (изпуша) цигарата.
7. Депута́тите (изпъ́лня) обеща́нията си и сега́ до бло́ка ни и́ма де́тска площа́дка.
8. Накра́я (настъ́пя) то́пли дни.
9. Напосле́дък (свъ́рша се) дъжд и (ста́на) су́хо.
10. Той не (спо́мня си), как се ока́за в па́рка.
перевод текста 11. Гео́рги (събу́дя се) мно́го ра́но и ведна́га (вклю́ча) телеви́зия, за да нау́чи не́що но́во и интере́сно.

Ключ

Упражнение 2. Раскройте скобки и поставьте глаголы в форму прошедшего времени.

1. Ми́налата неде́ля аз (празну́вам) рожде́ния си ден.
2. Той (защитя́) до́кторската дисерта́ция.
3. Ни́е (вървя́) по тъ́мните у́лици и (мълча́).
4. Тя (лежа́) уж бо́лна ве́че ня́колко дни, си́гурно не и́ска да хо́ди на ра́бота.
перевод текста 5. Самоле́тите се (приземя́) то́чно в 12-00 (в дванайсет), и ни́е (успе́я) да сре́щнем на́шите го́сти навре́ме.
6. Аз не (спя) ця́ла нощ, все (ми́сля) за не́го.
7. Ви́е (гле́дам) ли ве́че но́вия филм?
8. Тя (изпра́тя) сво́ите го́сти и въздъ́хна с облекче́ние.
перевод текста 9. Ни́е не (забеле́жа) гре́шката му.
10. Ви́е (хо́дя) ли вче́ра на рестора́нта?

Ключ

Текст-диалог «Ра́зговор на прия́телки»

— До́бър ден, Ла́ри! Как си? Ти успя́ ли вче́ра да завъ́ршиш сво́ята броде́рия за изло́жба?
— До́бър ден, Ле́нче! Благодаря́ те, че се гри́жиш за ме́не. Ама́... не. Не ми сти́гнаха конци́ и аз ху́кнах да ги купу́вам, а се ока́за, че магази́н се затво́ри заради́ ня́каква глу́пава прове́рка. И сега́ оти́вам до друг магази́н.
перевод текста — И́скаш ли да те придру́жа? Аз и́мам свобо́дно вре́ме.
— Да, с удово́лствие. Хем ми е прия́тно с теб, хем ми да́ваш ня́какви препоръ́ки. А ти вче́ра какво́ пра́ви?
— Аз хо́дих на ки́но с Ангели́на. Но не ми харе́са фи́лма. Бе́ше до́ста ску́чно, гла́вните геро́и непрекъ́сното ти́чаха ната́м-наса́м, ся́каш не зна́еха, къде́ да наме́рят ду́ми да си разбер́ат, уж разгова́ряха, но така́ и не се полу́чи у тях любо́в. перевод текста Два ча́са една́ така́ва тъпоти́я, напра́во ми се разболя́ глава́та.
— Съчу́вствам. Аз отда́вна не хо́дя на ки́но. Не оби́чам, кога́то стре́лят, уби́ват, взривя́ват или пък ска́чат в легло́то са́мо след еди́н по́глед. Аз съм романти́чно моми́че и на мен ми се и́ска хо́рата да запа́зят ня́какви све́тли чу́вства.
— Пра́ва си ти. Аааа, виж магази́нчето е отво́рено. Дай да вле́зем!
перевод текста — Добре́. Ми́сля, че тук и́ма ху́бав и́збор на вси́чко, кое́то ти тря́бва.

Ку́чешки виц (собачий анекдот)

Еди́н мъж вли́за в англи́йски клуб и ви́жда, че три́ма чове́ка и едно́ ку́че игра́ят на ка́рти.
Один мужчина заходит в английский клуб и видит, как три человека и собака играют в карты.
— Е, това́ ку́че е прекале́но у́мно, щом игра́е на по́кер, нали́? – пи́та той чове́ка, ко́йто игра́е срещу́ ку́чето.
— О, эта собака неимоверно умная, раз играет в покер, не так ли? – спрашивает он человека, который сидит напротив собаки.
— Ама́, не е чак дота́м! Все́ки път, кога́то изте́гли ху́бави ка́рти, ведна́га по́чва да си върти́ опа́шката.
— Ну, не до такой степени! Каждый раз, когда она получает хорошие карты, сразу же начинает вилять хвостом.